От Волфганг Борхерт
Голият прозорец в усамотялата стена зееше синьо-червен, облян от ранното вечерно слънце. Облак прах мъждукаше измежду стръмно разстланите руини на комините. Пустинята от развалини се унасяше.
Той беше за...

Ммм, огледало. И второ. И трето. Проскърцват резливо от кеф . До болка познато и как го обичат : косата е руса, пепелява, крещящо-студено; очите – блудкаво сини, студени; усмивката – неискрено плътна, карминена, и пак и отно...

Поля от слънчогледи
Поля от слънчогледи
Гледат към слънцето

Тя е кал и измама. Фалшиво-реална. Тя убива и смазва – в отрова се пие, в отрова се ражда. Тя беше и още е в мен, около мен, чрез мен тя живее. Без нея не мога. Изкушава ми дните, прокрадва се с бяс и даже със злоба в сълзите. Пари...

Тези дни върви валежно. Май вече стъпихме на зимната пътека. Усещам го във въздуха - ех, този толкова любим мой ситен дъждец, който газира по всички линии настроението ми. Мда, седнах пред кутията, бутнах блогеца и почнах да пиша. Нямам ...

Schiller - Leben .. I feel you
I feel you...
in every stone

Снегът я обича. Снегът затова и мълчи. Тя уж го обича, но тя не мълчи. Е, мълчи, но отскоро (няколко века). Къде ли са те? Там - някъде, пак заваля. Няма ги днес. Дъждът ги отмива. Снегът ни се сърди, но се и радва. С нея е - нека мълчат...

Lordy don't leave me
All by myself(x3)
So many times I'm down

- Еей, сладур мамин, кажи бързо как се казваш? - Повече от вдъхновена съм и избълвам въпросното народно творчество, без да помисля за реакцията отсреща. А отсреща - любопитство в погледа, макар и доста деликатно притаено зад голямата син...

Ее, няма как .. да си дойдем на думата. Така де, днес е 23-ти .. и то октомври. Да не повярваш, че имам рожден ден. Е, не вярваш, ама наистина имам. Освен това, тъй като съм много готина, разбираш ли, вече си имам и бретон .. и то дълъг....

Малката уличка още не се е събудила добре и мърка протяжно под тънката пелена на утринната мъгла. В същото време бледото априлско слънце срамежливо плъзга лъчите си по крехкото и тяло, а уличката упорства, не иска да отвори очи. Харесва ...

Отвори тихо вратата и не усети как се приплъзна - като въздух - в глухата стая. Вратата не усети тънкия намек и проскърца раздразнено, след което се върна в унеса си. Една, две крачки .. повече не успя да направи. Беше неговият дом, но в...