Тя е кал и измама. Фалшиво-реална. Тя убива и смазва – в отрова се пие, в отрова се ражда. Тя беше и още е в мен, около мен, чрез мен тя живее. Без нея не мога. Изкушава ми дните, прокрадва се с бяс и даже със злоба в сълзите. Пари и гони душата, продава ми болка. Ще се усмихна пак – макар и на себе си. Ще смъкна плаща, ще се разголя, бавно. Ще застина, усмивка гореща и пламнала не чакай от тези устни, те са вече посивели. Смел бъди. Дали разбираш? - Отвори очи! Очите! Мълчи, махни най-сетне тази ирония - тя е омразна. Живееш в себе си, за себе си, от себе си и пак в онази глуха стая - черна-мрак и празна - и май наричаш я съзнание. Махни завесата от сцената на своя миг. Мълчи, очите отвори. Погледай мен, светът - отново твой ще бъде! - Отворя ли очи - отново теб ще видя. Стояща, пак ще чакам края, ще чакам аз момента. Ще чакам, ще се раждам бавно и няма да поискам пак да ги затворя. Очите. Ще се погубя, да мисля аз ще спра, ще чуеш как с гласа на чуждите говоря. Отворя ли очи, ще отсека с кама дъха си – дали и твоя? - Отвориш ли очи, ще заживееш. Ще имаш всичко - дори и път, и вечност, и борба да пожелаеш – ще бъдат твои. Отвориш ли очи – и мен дори ще имаш. - Ще спра да дишам, ще разперя кървави крила и длан обрасла в сиви рози - към теб отново виждам как простирам .. и в пъкъл зъл, в гърлото на ада ще те завлека. Ще вземеш мен, в мен дори ще бъдеш, но ще умреш. Смъртта да пожелая - ще бъде просто грях на жалко тяло, ще бъде моят път последен в пропастта. - Умри, но слушай моя глас. Гласът ми гладен - убива се в ушите. Послушай мен, послушай края. - Аз слушам само своя глас, светът ми той е, без глас не мога да живея. Послушам ли гласа ти, ще изгубя своя. Ще искам да живея с твоите думи, ще говоря вече с тях, завинаги простора и звездата ще прогоня. И смях, пътека, песен и умора. Гласът ти ще ме сдави, аз бавно ще умирам в него, ще се топя, отново ще протривам в тишината, като в камък мелничен, надежда и безплътна вяра. - Тогава докосни ме! - Докосна ли те, ще искам пак и пак, за друго ще забравя и да мисля. Ще искам да те има, себе си ще искам, но няма да ме има. Ще вярвам без борба, венците в кръв и бяла рана - докосна ли теб, ще бъде в безпътя, ще бъде зараза. Ще трябва да тръпна - в кръвта на нощта, а денят ще остане за мен и за всички далечен. Ще те разкъсвам, изпивам. Ще бъдеш единствено тяло, а моят поглед - изпразнен. Докосна ли теб - отново превръщам се в смъртна, в труп и в пепел. Дори във въздух духа си разпален да раждам няма да мога. - Говориш ми – истини, без посока - безсмъртна. Кажи ми - защо тогава те има? - Защото съм в теб. Защото те исках, защото вече те имам. Защото дори да те няма, аз съм до теб. Защото съм вечна. И нека мълча и не виждам. Нека съм луда, без мисъл, нека се гоня в моменти, в картини, в стихове голи. Нека страдам без полет, но нека ме има. Ти мислиш за мен. - Аз мисля за теб. За теб единствено мисля. - А аз те обичам и мразя.

Най-най-искрено благодаря :)

Ех, толкова много думи, за да му кажеш, че го/я обичаш! И все пак какво би ти се искало да бъдеш, ако не беше това, което си?

Истинска Аз .. а не фалшива такава .. дълга и широка, дълбока .. много сложна история :)
Иначе по принцип нямам нищо против да съм такава :)

Подсладена с бучка захар на дъното на чашата.

!?!?!? - Много странно ... И в същото време - познато! ...

Любовта според психолози е агресивно чувство.Искаме любимия за себе си,за да задоволим собсвените си нужди и фантазии,а неговите...?

Кучета ги яли, особено мъжките. Мъжете са най- използваните и невинни същества.

~ivesa :) Любовта е висша форма на егоизъм .. мисля :)
~malkiqbuda Ти на мъжете .. същества ли им казваш :)

Хахах още в библията е казано: И създаде господ човека по свой образ и подобие. Той е създал Адам. Ева кучетата да е яли. Ма той и Адам е глупак. Стой си Асексуален и си живей живота. Е на тя ся, окупация. Мъжете са маймуни!

Обичайки, човекът става господар на Вселената!

Те са същества от човешкия вид.Много ги обичам.И ги благославям навеки !

Симпатяги са :)) И аз нямам нищо против тях .. даже ги намирам за по-приятни от жените :))