От Волфганг Борхерт
Голият прозорец в усамотялата стена зееше синьо-червен, облян от ранното вечерно слънце. Облак прах мъждукаше измежду стръмно разстланите руини на комините. Пустинята от развалини се унасяше.
Той беше за...

Ммм, огледало. И второ. И трето. Проскърцват резливо от кеф . До болка познато и как го обичат : косата е руса, пепелява, крещящо-студено; очите – блудкаво сини, студени; усмивката – неискрено плътна, карминена, и пак и отно...

Поля от слънчогледи
Поля от слънчогледи
Гледат към слънцето

Тя е кал и измама. Фалшиво-реална. Тя убива и смазва – в отрова се пие, в отрова се ражда. Тя беше и още е в мен, около мен, чрез мен тя живее. Без нея не мога. Изкушава ми дните, прокрадва се с бяс и даже със злоба в сълзите. Пари...

Тези дни върви валежно. Май вече стъпихме на зимната пътека. Усещам го във въздуха - ех, този толкова любим мой ситен дъждец, който газира по всички линии настроението ми. Мда, седнах пред кутията, бутнах блогеца и почнах да пиша. Нямам ...